изгърми

Речник на българския език

1. изгърми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изгърми е производна форма на изгърмя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изгърми — повелително наклонение, ед. ч.

изгърми е производна форма на изгърмя (повелително наклонение, ед. ч.).