изгъргорил съм

Речник на българския език

1. изгъргорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгъргорил съм е производна форма на изгъргоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгъргорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгъргорил съм е производна форма на изгъргоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).