изгъргорило

Речник на българския език

1. изгъргорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгъргорило е производна форма на изгъргоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгъргорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгъргорило е производна форма на изгъргоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).