изгъргорело

Речник на българския език

1. изгъргорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгъргорело е производна форма на изгъргоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгъргорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгъргорело е производна форма на изгъргоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).