изгъргорел

Речник на българския език

1. изгъргорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгъргорел е производна форма на изгъргоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгъргорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгъргорел е производна форма на изгъргоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).