изгърбил съм

Речник на българския език

1. изгърбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгърбил съм е производна форма на изгърбя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгърбил съм е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).