изгърбил си

Речник на българския език

1. изгърбил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърбил си е производна форма на изгърбя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърбил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърбил си е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).