изгърбило е

Речник на българския език

1. изгърбило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърбило е е производна форма на изгърбя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгърбило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърбило е е производна форма на изгърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).