изгърби

Речник на българския език

1. изгърби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изгърби е производна форма на изгърбя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изгърби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изгърби е производна форма на изгърбя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изгърби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изгърби е производна форма на изгърбя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изгърби — повелително наклонение, ед. ч.

изгърби е производна форма на изгърбя се (повелително наклонение, ед. ч.).