изгърбвал си

Речник на българския език

1. изгърбвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърбвал си е производна форма на изгърбвам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърбвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърбвал си е производна форма на изгърбвам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърбвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгърбвал си е производна форма на изгърбвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).