изгърбвало

Речник на българския език

1. изгърбвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърбвало е производна форма на изгърбвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгърбвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгърбвало е производна форма на изгърбвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгърбвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгърбвало е производна форма на изгърбвам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгърбвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгърбвало е производна форма на изгърбвам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).