изгърбвала

Речник на българския език

1. изгърбвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгърбвала е производна форма на изгърбвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгърбвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгърбвала е производна форма на изгърбвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изгърбвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгърбвала е производна форма на изгърбвам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изгърбвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгърбвала е производна форма на изгърбвам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).