изгърбвал

Речник на българския език

1. изгърбвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърбвал е производна форма на изгърбвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгърбвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгърбвал е производна форма на изгърбвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгърбвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгърбвал е производна форма на изгърбвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгърбвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгърбвал е производна форма на изгърбвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).