изгълчал

Речник на българския език

1. изгълчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгълчал е производна форма на изгълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгълчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгълчал е производна форма на изгълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгълчал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгълчал е производна форма на изгълча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгълчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгълчал е производна форма на изгълча (мин. деят. несв. прич. м. р.).