изгълтвал

Речник на българския език

1. изгълтвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгълтвал е производна форма на изгълтвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгълтвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгълтвал е производна форма на изгълтвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгълтвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгълтвал е производна форма на изгълтвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгълтвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгълтвал е производна форма на изгълтвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).