изгълтало

Речник на българския език

1. изгълтало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгълтало е производна форма на изгълтам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгълтало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгълтало е производна форма на изгълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгълтало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгълтало е производна форма на изгълтам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгълтало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгълтало е производна форма на изгълтам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).