изгъгнел

Речник на българския език

1. изгъгнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгъгнел е производна форма на изгъгна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгъгнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгъгнел е производна форма на изгъгна (мин. деят. несв. прич. м. р.).