изгуляла

Речник на българския език

1. изгуляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгуляла е производна форма на изгуляя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгуляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгуляла е производна форма на изгуляя (мин. деят. св. прич. ж. р.).