изгуляело е

Речник на българския език

1. изгуляело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгуляело е е производна форма на изгуляя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).