изгуляело

Речник на българския език

1. изгуляело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгуляело е производна форма на изгуляя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгуляело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгуляело е производна форма на изгуляя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).