изгуляели

Речник на българския език

1. изгуляели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изгуляели е производна форма на изгуляя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгуляели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изгуляели е производна форма на изгуляя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).