изгуляел

Речник на българския език

1. изгуляел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгуляел е производна форма на изгуляя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгуляел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгуляел е производна форма на изгуляя (мин. деят. несв. прич. м. р.).