изгугукало

Речник на българския език

1. изгугукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгугукало е производна форма на изгугукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгугукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгугукало е производна форма на изгугукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгугукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгугукало е производна форма на изгугукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгугукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгугукало е производна форма на изгугукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).