изгугукала

Речник на българския език

1. изгугукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгугукала е производна форма на изгугукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгугукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгугукала е производна форма на изгугукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изгугукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгугукала е производна форма на изгугукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изгугукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгугукала е производна форма на изгугукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).