изгугукал

Речник на българския език

1. изгугукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгугукал е производна форма на изгугукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгугукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгугукал е производна форма на изгугукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгугукал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгугукал е производна форма на изгугукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгугукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгугукал е производна форма на изгугукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).