изгубел

Речник на българския език

1. изгубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгубел е производна форма на изгубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгубел е производна форма на изгубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).