изгрухтял съм

Речник на българския език

1. изгрухтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгрухтял съм е производна форма на изгрухтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изгрухтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгрухтял съм е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изгрухтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изгрухтял съм е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).