изгрухтял си

Речник на българския език

1. изгрухтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгрухтял си е производна форма на изгрухтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгрухтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгрухтял си е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изгрухтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгрухтял си е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).