изгрухтял е

Речник на българския език

1. изгрухтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгрухтял е е производна форма на изгрухтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгрухтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгрухтял е е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгрухтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгрухтял е е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).