изгрухтяло

Речник на българския език

1. изгрухтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгрухтяло е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгрухтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгрухтяло е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгрухтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгрухтяло е производна форма на изгрухтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгрухтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгрухтяло е производна форма на изгрухтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).