изгрухтяла

Речник на българския език

1. изгрухтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгрухтяла е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгрухтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгрухтяла е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изгрухтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгрухтяла е производна форма на изгрухтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изгрухтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгрухтяла е производна форма на изгрухтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).