изгрухтявал си

Речник на българския език

1. изгрухтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгрухтявал си е производна форма на изгрухтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгрухтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгрухтявал си е производна форма на изгрухтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изгрухтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгрухтявал си е производна форма на изгрухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).