изгрухтявал е

Речник на българския език

1. изгрухтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгрухтявал е е производна форма на изгрухтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгрухтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгрухтявал е е производна форма на изгрухтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгрухтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгрухтявал е е производна форма на изгрухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).