изгрухтявал

Речник на българския език

1. изгрухтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгрухтявал е производна форма на изгрухтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгрухтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгрухтявал е производна форма на изгрухтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгрухтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгрухтявал е производна форма на изгрухтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгрухтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгрухтявал е производна форма на изгрухтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).