изгрухтели

Речник на българския език

1. изгрухтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изгрухтели е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгрухтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изгрухтели е производна форма на изгрухтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изгрухтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изгрухтели е производна форма на изгрухтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изгрухтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изгрухтели е производна форма на изгрухтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).