изгромоляло

Речник на българския език

1. изгромоляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгромоляло е производна форма на изгромоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгромоляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгромоляло е производна форма на изгромоля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).