изгромолявал си

Речник на българския език

1. изгромолявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал си е производна форма на изгромолявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгромолявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал си е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изгромолявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал си е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).