изгромолявало си

Речник на българския език

1. изгромолявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изгромолявало си е производна форма на изгромолявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгромолявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изгромолявало си е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгромолявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изгромолявало си е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).