изгромолявало

Речник на българския език

1. изгромолявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгромолявало е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгромолявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгромолявало е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгромолявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгромолявало е производна форма на изгромолявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгромолявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгромолявало е производна форма на изгромолявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).