изгромолявала

Речник на българския език

1. изгромолявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгромолявала е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгромолявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгромолявала е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изгромолявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгромолявала е производна форма на изгромолявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изгромолявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгромолявала е производна форма на изгромолявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).