изгромолявал

Речник на българския език

1. изгромолявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгромолявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгромолявал е производна форма на изгромолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгромолявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгромолявал е производна форма на изгромолявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгромолявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгромолявал е производна форма на изгромолявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).