изгромолил си

Речник на българския език

1. изгромолил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгромолил си е производна форма на изгромоля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгромолил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгромолил си е производна форма на изгромоля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).