изгромолил
1.
изгромолил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изгромолил
е производна форма
на изгромоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изгромолил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изгромолил
е производна форма
на изгромоля (мин. деят. св. прич. м. р.).