изгризвал си

Речник на българския език

1. изгризвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгризвал си е производна форма на изгризвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изгризвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгризвал си е производна форма на изгризвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изгризвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изгризвал си е производна форма на изгризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).