изгризвало

Речник на българския език

1. изгризвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгризвало е производна форма на изгризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгризвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгризвало е производна форма на изгризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгризвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгризвало е производна форма на изгризвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгризвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгризвало е производна форма на изгризвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).