изгризвал

Речник на българския език

1. изгризвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгризвал е производна форма на изгризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгризвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгризвал е производна форма на изгризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгризвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгризвал е производна форма на изгризвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгризвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгризвал е производна форма на изгризвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).