изгрибахте

Речник на българския език

1. изгрибахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изгрибахте е производна форма на изгрибам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изгрибахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изгрибахте е производна форма на изгрибам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).