изгрибало

Речник на българския език

1. изгрибало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгрибало е производна форма на изгрибам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изгрибало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изгрибало е производна форма на изгрибам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изгрибало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изгрибало е производна форма на изгрибам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изгрибало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изгрибало е производна форма на изгрибам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).