изгрибали

Речник на българския език

1. изгрибали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изгрибали е производна форма на изгрибам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изгрибали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изгрибали е производна форма на изгрибам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изгрибали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изгрибали е производна форма на изгрибам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изгрибали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изгрибали е производна форма на изгрибам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).