изгрибал

Речник на българския език

1. изгрибал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгрибал е производна форма на изгрибам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгрибал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгрибал е производна форма на изгрибам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгрибал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгрибал е производна форма на изгрибам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгрибал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгрибал е производна форма на изгрибам (мин. деят. несв. прич. м. р.).